Очень неприятная история. Тем более когда это касается близких нам людей. Привожу письмо-обращение как оно есть. От первого лица. На болгарском языке. Переведу и на русский.
" Приятели, това е моя лична истинска история. Харесвайте, споделяйте,
препращайте - нека повече хора да разберат за мафиотска групировка
наречена Уникредит. Ако някой има
приятел-познат работащ в някоя медия - с удоволствие ще предоставя
цялата информация, документи, преписка и каквото друго поискат.
През април-май 2014 в рамките на няколко дена от моята сметка са
направени 7 транзакции на обща стойност 8 000 долара. Всичките пари
отидоха в сметка на някаква лондонска фирма http://emexb.co.uk/
Моя грешка е, че не следях сметката си постоянно – лятото имаме силен
сезон на работа, плюс в края на септември се жених – пък и кой да
предположи, че мога да стана жертва на кражба?! Забелязах кражбата чак
септември (не получавам нито СМС-и, нито месечно извлечение от банката
на мейл), и когато забелязах, че парите в сметката ми са доста по-малко
отколкото очаквам, изкарах движение по сметката за година назад и
намерих тези транзакции.
Обърнах се към банката. Подадох рекламация през октомври 2014. Подадох в клона на „Уникредит“ на ул.Хр.Ботев в г.Бургас – това е единствен клон, който работи в събота. Не ми входираха рекламацията, отговора беше, че в събота нямало как да ги входират. В понеделник трябваше да ми се обадят и да ми кажат входящия ми номер. Естествено, в понеделник никой не се обади. Естествено, във вторник също. Както и в сряда. След като аз почнах да звъня и да си търся входящия номер, както и резултата от моята рекламация, отговора беше впечатляващ – на централния телефон, посочен на сайта, ми казват да се обърна към клона, където подадох рекламацията, звънях в клона – четири различни колежки ме прехвърлят една на друга без да ми дадат никаква информация, при това и 4-те твърдят различни неща!
Едната казва, че рекламацията е входирана, но номера не е във нея и ме прехвърля на колежката си; втората казва, че тези рекламации не се входират и ме пръхвърля към третата; третата пък твърди, че би трябвало да има входящ номер, но точно моята рекламация не са я входирали – те просто я сканират и пускат в София, за входящия номер да звънна в София. Ама вече звънях в София и точно от София ме насочиха към тях!!! След още няколко разговора се свързах със служител от София - Борислав Иванов, специалист клиентска задоволеност. Той пое ангажимента да ми прати официален отговор на банката. Естествено, в посочения срок официален отговор не получих. След няколко обаждания и напомняния от моя страна, естествено, нямах нищо от него в пощата. След поредното напомняне все пак получих отговор – вместо долна черта в изписването на моя емейл беше написана точка. Този „специалист“ дори не се сети да отвори мое досие в базата на банката за да провери как се изписва моя емейл адрес.
Отговора на банката беше следния – „минаха повече от 30 дена след транзакциите, нищо не можем да направим“. При това цитираха договора за банкови карти, където наистина е посочен 30 дневния срок. НО! В договора е посочен 30 дневния срок СЛЕД ОПОВЕСТЯВАНЕ за транзакции. Също така е посочено какво означава „оповестяване“ – получаване на СМС, получаване на месечно извлечение на мейл и пр. – по нито един от посочените начини, до ден днешен не съм уведомен. Тоест според техния договор – до ден днешен не съм уведомен за направените транзакции през април-май 2014. Но Борислав Иванов цитираше договора само до „30 дневен срок“, без да споменава 30 дневен срок ОТ КАКВО?
Описах тази моя позиция в обратното писмо до Борислав Иванов, обаче не получих никакъв отговор. Наложи се отново да звъня по телефона. В телефония разговор с г-н Иванов, след изказване на моя позиция по становището на банката, Борислав Иванов заяви, че това е позиция на „Уникредит“ и каквото и да му кажа или направя – няма начин становището да се промени.
Тогава написах едно гневно писмо, където описах цялата ситуация и го пратих на всички емейл адреси на „Уникредит“, които успях да намеря. Мейлите бяха 5-6 броя, получих уведомления за прочетено писмо поне от 15 мейла.
Получих телефоно обаждане от Николай Кременков. Направихме лична среща с мен, Николай Кременков и Диана Калчева. Увериха ме, че „Уникредит“ винаги прави всичко възможно за отстояване на интересите на своите клиенти, просто банката е много голяма и понякога стават бюрократични засечки. Обещаха да ме държат в течение на хода на работата по моята рекламация. Седмица или две (не се сещам вече за точен срок) след срещата трябваше да ми дадат официален резултат от работата на „Уникредит“.
Както се сещате, чаках официалния резултат около месец и половина. Официалния резултат беше – „подали сме заявка в лондонската банка, до сега не сме получили отговор и няма как да ги накараме да реагират“. Точка. Без да посочат коя е банката, без да посочат кога е направена заявката, без посочен входящ номер, без никакъв начин да мога аз да проверя дали изобщо са правели нещо по моя въпрос. Когато попитах какви са следващите стъпки и какво друго мога да направя, Диана Калчева ми заяви, че ми остава да „пия една студена вода“.
Случайно, в разговор с един познат юрист, разбрах за съществуване на Закона за Платежни Системи. Прочетох го. Най-много ме заинтересува чл.57 – в него е посочено, че ако е направено неразрешено плащане, банката е длъжна незабавно да възстанови парите, има и 21 ден БАНКАТА да докаже, че операцията е била коректна. Тоест, според този закон, аз въобще не трябва да се занимавам с разследване как, кога и къде са отишли тези 8 000 долара – само подавам уведомление и чакам най-много 21 ден, след което банката трябва да възстанови парите.
Обаче, Диана Калчева отказа да коментира този закон, не можа да ми каже защо за 4 месеца нито един служител на банката дума не е обелил, че опазването на парите ми от различни хакери и мошеници е отговорноста на БАНКАТА!!! Г-жа Калчева отказа да коментира тези въпроси.
Тогава отново писах подробно писмо до всички мейли на „Уникредит“, в което ги предупредих, че ако до 09.03.2015 откраднатите пари не ми бъдат възстановени – ще се обърна към органите, които се грижат за спазване на българското законодателство и към медиите.
Консултирах се с юрист за завеждане на гражданско дело срещу „Уникредит“ въз основа на Закона за Платежни Системи. Юриста ми разказа, че макар този закон съществува, практиката е съвсем друга – ще трябва да докажа, че не съм имал възможност да направя тези транзакции -ако съм бил в чужбина, в кома или на Луната. Тази логика съвсем не ми е ясна, при положение че има чл.56 в Закона за ПС, но все пак юриста е по-знаещ от мен.
Извода беше, в моя случай вероятността да спечеля делото е минимална. Може да са сканирали моя карта в България (използвах я на банкомат и на пос терминали), може да са я сканирали в чужбина (до момента на транзакциите бях в Испания и Турция), може да са хакнали моя компютър (имам активно интернет банкиране, макар че никога не съм го използвал и програмата дори не е инсталирана на моя компютър), може да са хакнали компютрите на „Уникредит“, може да е дело на някой служител на „Уникредит“, може да е нещо друго, за което не се сетих, но каквото и да е станало – в нашата държава всичко е за сметка на обикновения човек. А законите са само „препоръчителни“, ако „Уникредит“ доброволно не поиска да ги спазва – няма човек или организация, която да ги накара да спазва българското законодателство.
Извода от цялата история - оставям пари в банка, банката по някаква причина ги превежда на лондонска фирма и аз повече нищо не мога да направя. Нито пък полицията. Нито пък имам възможност да ги осъдя. Съдебната система в България ме порази почти толкова, колкото и „Уникредит“ - от мен крадат 8 000 долара, а за да заведа гражданско дело трябва да платя 4% от сумата + да наема адвокат. С други думи – ако нямаш пари, съдебната система не ти е по джоба. Такава е днешна българо-европейска реалност. А иначе сме част от ЕС, член на валутен борд, имаме европейски закони, регулиращи банковото дело.... и ми остава само да пия една студена вода!
На 06.03.2015 подадох заявление в ОДМВР Бургас. До днес не получих откраднатите от мен пари.
P.S. Ако някой е клиент на Уникредит - проверете всички транзакции! От мен откраднаха част от парите в сметката - затова се осетих чак след няколко месеца, сумите при мен бяха от 100 до 2000 долара на транзакция.
P.S.S. Пратих моя история на БТВ, Нова, БНТ, ТВ7, Дарик, 24 часа, 168 часа, Труд, Господари на ефира и Алфа ТВ - ако имате предложения за още някой, ще бъда много благодарен за помощта."
Обърнах се към банката. Подадох рекламация през октомври 2014. Подадох в клона на „Уникредит“ на ул.Хр.Ботев в г.Бургас – това е единствен клон, който работи в събота. Не ми входираха рекламацията, отговора беше, че в събота нямало как да ги входират. В понеделник трябваше да ми се обадят и да ми кажат входящия ми номер. Естествено, в понеделник никой не се обади. Естествено, във вторник също. Както и в сряда. След като аз почнах да звъня и да си търся входящия номер, както и резултата от моята рекламация, отговора беше впечатляващ – на централния телефон, посочен на сайта, ми казват да се обърна към клона, където подадох рекламацията, звънях в клона – четири различни колежки ме прехвърлят една на друга без да ми дадат никаква информация, при това и 4-те твърдят различни неща!
Едната казва, че рекламацията е входирана, но номера не е във нея и ме прехвърля на колежката си; втората казва, че тези рекламации не се входират и ме пръхвърля към третата; третата пък твърди, че би трябвало да има входящ номер, но точно моята рекламация не са я входирали – те просто я сканират и пускат в София, за входящия номер да звънна в София. Ама вече звънях в София и точно от София ме насочиха към тях!!! След още няколко разговора се свързах със служител от София - Борислав Иванов, специалист клиентска задоволеност. Той пое ангажимента да ми прати официален отговор на банката. Естествено, в посочения срок официален отговор не получих. След няколко обаждания и напомняния от моя страна, естествено, нямах нищо от него в пощата. След поредното напомняне все пак получих отговор – вместо долна черта в изписването на моя емейл беше написана точка. Този „специалист“ дори не се сети да отвори мое досие в базата на банката за да провери как се изписва моя емейл адрес.
Отговора на банката беше следния – „минаха повече от 30 дена след транзакциите, нищо не можем да направим“. При това цитираха договора за банкови карти, където наистина е посочен 30 дневния срок. НО! В договора е посочен 30 дневния срок СЛЕД ОПОВЕСТЯВАНЕ за транзакции. Също така е посочено какво означава „оповестяване“ – получаване на СМС, получаване на месечно извлечение на мейл и пр. – по нито един от посочените начини, до ден днешен не съм уведомен. Тоест според техния договор – до ден днешен не съм уведомен за направените транзакции през април-май 2014. Но Борислав Иванов цитираше договора само до „30 дневен срок“, без да споменава 30 дневен срок ОТ КАКВО?
Описах тази моя позиция в обратното писмо до Борислав Иванов, обаче не получих никакъв отговор. Наложи се отново да звъня по телефона. В телефония разговор с г-н Иванов, след изказване на моя позиция по становището на банката, Борислав Иванов заяви, че това е позиция на „Уникредит“ и каквото и да му кажа или направя – няма начин становището да се промени.
Тогава написах едно гневно писмо, където описах цялата ситуация и го пратих на всички емейл адреси на „Уникредит“, които успях да намеря. Мейлите бяха 5-6 броя, получих уведомления за прочетено писмо поне от 15 мейла.
Получих телефоно обаждане от Николай Кременков. Направихме лична среща с мен, Николай Кременков и Диана Калчева. Увериха ме, че „Уникредит“ винаги прави всичко възможно за отстояване на интересите на своите клиенти, просто банката е много голяма и понякога стават бюрократични засечки. Обещаха да ме държат в течение на хода на работата по моята рекламация. Седмица или две (не се сещам вече за точен срок) след срещата трябваше да ми дадат официален резултат от работата на „Уникредит“.
Както се сещате, чаках официалния резултат около месец и половина. Официалния резултат беше – „подали сме заявка в лондонската банка, до сега не сме получили отговор и няма как да ги накараме да реагират“. Точка. Без да посочат коя е банката, без да посочат кога е направена заявката, без посочен входящ номер, без никакъв начин да мога аз да проверя дали изобщо са правели нещо по моя въпрос. Когато попитах какви са следващите стъпки и какво друго мога да направя, Диана Калчева ми заяви, че ми остава да „пия една студена вода“.
Случайно, в разговор с един познат юрист, разбрах за съществуване на Закона за Платежни Системи. Прочетох го. Най-много ме заинтересува чл.57 – в него е посочено, че ако е направено неразрешено плащане, банката е длъжна незабавно да възстанови парите, има и 21 ден БАНКАТА да докаже, че операцията е била коректна. Тоест, според този закон, аз въобще не трябва да се занимавам с разследване как, кога и къде са отишли тези 8 000 долара – само подавам уведомление и чакам най-много 21 ден, след което банката трябва да възстанови парите.
Обаче, Диана Калчева отказа да коментира този закон, не можа да ми каже защо за 4 месеца нито един служител на банката дума не е обелил, че опазването на парите ми от различни хакери и мошеници е отговорноста на БАНКАТА!!! Г-жа Калчева отказа да коментира тези въпроси.
Тогава отново писах подробно писмо до всички мейли на „Уникредит“, в което ги предупредих, че ако до 09.03.2015 откраднатите пари не ми бъдат възстановени – ще се обърна към органите, които се грижат за спазване на българското законодателство и към медиите.
Консултирах се с юрист за завеждане на гражданско дело срещу „Уникредит“ въз основа на Закона за Платежни Системи. Юриста ми разказа, че макар този закон съществува, практиката е съвсем друга – ще трябва да докажа, че не съм имал възможност да направя тези транзакции -ако съм бил в чужбина, в кома или на Луната. Тази логика съвсем не ми е ясна, при положение че има чл.56 в Закона за ПС, но все пак юриста е по-знаещ от мен.
Извода беше, в моя случай вероятността да спечеля делото е минимална. Може да са сканирали моя карта в България (използвах я на банкомат и на пос терминали), може да са я сканирали в чужбина (до момента на транзакциите бях в Испания и Турция), може да са хакнали моя компютър (имам активно интернет банкиране, макар че никога не съм го използвал и програмата дори не е инсталирана на моя компютър), може да са хакнали компютрите на „Уникредит“, може да е дело на някой служител на „Уникредит“, може да е нещо друго, за което не се сетих, но каквото и да е станало – в нашата държава всичко е за сметка на обикновения човек. А законите са само „препоръчителни“, ако „Уникредит“ доброволно не поиска да ги спазва – няма човек или организация, която да ги накара да спазва българското законодателство.
Извода от цялата история - оставям пари в банка, банката по някаква причина ги превежда на лондонска фирма и аз повече нищо не мога да направя. Нито пък полицията. Нито пък имам възможност да ги осъдя. Съдебната система в България ме порази почти толкова, колкото и „Уникредит“ - от мен крадат 8 000 долара, а за да заведа гражданско дело трябва да платя 4% от сумата + да наема адвокат. С други думи – ако нямаш пари, съдебната система не ти е по джоба. Такава е днешна българо-европейска реалност. А иначе сме част от ЕС, член на валутен борд, имаме европейски закони, регулиращи банковото дело.... и ми остава само да пия една студена вода!
На 06.03.2015 подадох заявление в ОДМВР Бургас. До днес не получих откраднатите от мен пари.
P.S. Ако някой е клиент на Уникредит - проверете всички транзакции! От мен откраднаха част от парите в сметката - затова се осетих чак след няколко месеца, сумите при мен бяха от 100 до 2000 долара на транзакция.
P.S.S. Пратих моя история на БТВ, Нова, БНТ, ТВ7, Дарик, 24 часа, 168 часа, Труд, Господари на ефира и Алфа ТВ - ако имате предложения за още някой, ще бъда много благодарен за помощта."
Комментариев нет:
Отправить комментарий
Комментируйте здесь